Страхът от страха нанася по-големи поражения, отколкото самият страх. Физическото преживяване на страха - силното сър­цебиене, треперещите ръце и безконтролното потене - ужасява толкова много хора, че те се опитват да отрекат съществуването на опасността, която може да доведе до такава реакция. Те залъг­ват себе си /и децата си?/, че всички са ,,добри", че зад всеки облак се крие синьо небе, че героят или героинята ще победят, че ако сме постоянно заети, няма да ни се случи нищо ужасно. Но тяхно­то подсъзнание не може да бъде заблудено; дълбоко вкорененият страх продължава да набъбва под повърхността, докато един ден бликва и се случва най-лошото. Тялото се свива в масивна некон­тролируема защитна реакция - идва първият пристъп на паника. Това ужасяващо преживяване се свързва с някаква нищожна под­робност, с някоя незначителна тревога, която го е привела в дейст­вие, или просто с каквото и с когото се случи да е наоколо по това време. И така, семената на една фобия са посети и пораждат пове­че опасности, от които се страхуваме, и повече отрицателни нави­ци, от които трябва да се избавим!

Страхът може да се контролира - дори ако опасността не може! Това е област, в която съзнанието очевидно може да тър­жествува над материята. Ние не трябва да бъдем роби на тялото си! Това означава, че можем да се научим да поемаме отговор­ност за реакцията си към вдъхващи страх събития и хора. Вярно­то твърдение не е "Беше много страшно", а ,.Аз бях много упла­шена".

Да се научим да обуздаваме страха си е едновременно вълнуващо и окриляващо - това, изглежда, е една от главните причини толкова много хора /разбира се, главно мъже/ отново и отново доброволно и без особена причина да се подлагат на риск и опасности.

Първо, това означава да изследвате подробно страховете си, да откриете причините, които ги предизвикват, както и кои от тях ви безпокоят най-много, при какви обстоятелства, по кое време, в ка­кво обкръжение и други фактори, които ги съпътстват.

Второ, това означава да изследвате начина, по който се справяте със страховете си. Приемам, че тази част може да не е толкова съществена, но много хора я смятат за нужна. Ако е възможно, поемете сами отговорността за това откритие - в

края на краищата вие най-добре познавате собствените си пре­увеличавания.

Как да се справяме със страховете си?

Гледката от върха на Айфеловата кула може да бъде абсо­лютно ужасяващо преживяване за някои, вълнуващо за други и отегчително за трети. Важно е да не пренебрегваме с лекота те­зи съществени разлики. Съществуват много причини, които ги обуславят, като само една от най-рядко срещаните може да се окаже генетичната наследственост, но много по-важни са онези фактори, върху които можем да упражним контрол.

Фактори, които влияят върху това, как се справяме със стра­хови преживявания:

- Наследството ни от детството. Прекалено ли са се грижили за нас, или са ни пренебрегвали? Страхливци или герои са били мама и татко?

- Сегашното ни емоционално състояние. Ако се чувстваме превъзходно, гледката от Айфеловата кула е по-вероятно да ни хареса, отколкото да ни уплаши.

- Вътрешната ни увереност и самочувствие. Всички ние знаем, че когато се чувстваме добре, светът престава да изг­лежда страшен.

- Физическото ни здраве. Знам, че когато страдам от лека нас­тинка или съм преуморена, аз се чувствам много по-уязвима.

- Способността ни да се погрижим за себе си. Това може да включва уменията ни за самозащита, първа помощ, обезпече­ността ни с финансови средства, знанията ни за някакво място или дори способността ни,да говорим или разбираме чужд език. Знам, че ще изпитам тревога как ще се справя с решаването на проблеми в Испания, с които знам, че мога да се справя със зат­ворени очи в родината си и с вързани ръце във Франция.

- Досегашната история с подобни преживявания. Ако жи­вотът ви предлага много възможности да гледате на света отвисоко, вие може да станете безчувствени и към страхове­те си.

- Способността ни да се отпускаме. Ако са ни научили какво да правим, когато усетим ускоряването на пулса си, ние оче­видно ще почувстваме много по-малък страх.

- Външната подкрепа. Ако има ръка, която да хванем поня­кога, можем дори да не забележим страха.