ДОЙДЕ ДЪЛГООЧАКВАНАТА СРЕЩА С ПСИХОТЕРАПЕВТА ПЕТРОВ. ВЧЕРА СПОДЕЛИХ ЗА ПРОБЛЕМИТЕ МИ С МОЯ СЪПРУГ.
КОГАТО ПОЛУЧАВАМ ПАНИЧЕСКА АТАКА, АЗ НЕ ЗАБЕЛЯЗВАМ ПРОБЛЕМИТЕ, И ИЗОБЩО НИЩО НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА, НО СЕГА, КОГАТО СЪМ ПО-ДОБРЕ МИ СЕ ИСКА ДА ПОЛУЧА ЦЯЛАТА ОБИЧ И ВНИМАНИЕ НА СВЕТА, КАКВАТО ЛЮБОВ ПОЛУЧАВАМ САМО ОТ БАЩА СИ, НО ТЯ НЕ Е ИНТИМНА, РАЗБИРА СЕ. ИНТЕРЕСНО КАК ЧОВЕК ОЧАКВА ДА ПОЛУЧАВА МНОГО ОБИЧ, КАК
ТРЯБВА ДА МУ СЕ СЛУЧВАТ САМО ПРЕКРАСНИ НЕЩА И КОЛКО Е СТРАШНО ДА РАЗБЕРЕШ, ЧЕ НЕ Е ТАКА И НИЩО НЕ ЗАВИСИ ОТ ТЕБ. ДЕТСТВОТО И СЕГАШНИЯ МИ ЖИВОТ
ВЪРВЯТ РЪКА ЗА РЪКА.
ОЩЕ ОТ МАЛКА ВИНАГИ СЪМ ИСКАЛА ДА СЕ ХАРЕСАМ НА БАЩА МИ, ДА СЕ ДОКАЗВАМ, ДА БЪДА ПРИЕТА, ТАКА Е И ДНЕС. СЕГА ИСКАМ ДА БЪДА ОБИЧАНА И ДА МИ ОБРЪЩАТ ВНИМАНИЕ, КАКТО КОГАТО БЯХ МАЛКА. И СЛЕДВАТ ВЪПРОСИТЕ ЗА МЕН, ДАЛИ МОЯТ СЪПРУГ ЩЕ МЕ ПРАВИ ЩАСТЛИВА, ДАЛИ ЩЕ МИ ДАДЕ ТАЗИ ЛЮБОВ И НАЙ-ВАЖНОТО ДАЛИ ЩЕ Е ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ, КАКТО ТАТКО ЩЕ МЕ ОБИЧА ЦЯЛ ЖИВОТ.
****
ТЕЗИ ДНИ БЯХ ИЗКЛЮЧИНЕЛНО ЩАСТЛИВА, НЯМАХ НИКАКВИ ПАНИЧЕСКИ АТАКИ. ВЧЕРА ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ПОЛУЧИХ, ТАКАВА, КОЯТО МЕ НАКАРА ДА ПЛАЧА И ПАК ДА СЕ ЧУВСТВАМ НИЩОЖЕСТВО. СЪПРУГА МИ МЕ ГЛЕДАШЕ С НЕДОУМЕНИЕ И ДОСАДА. ИЗРАЖЕНИЕТО МУ ГОВОРЕШЕ "ПИСНА МИ,ЗАЩО ПАК, СПИ МИ СЕ." НЕ МЕ ПОГАЛИ, НЕ МЕ ПРЕГЪРНА. А АЗ СЕ ТРЕСЯХ ЦЯЛАТА, ЧЕНЕТО МИ ТРАКАШЕ, А КАК СЕ ЧУВСТВАХ, ГОСПОДИ. БЕШЕ УЖАСНО, КАКТО ВСЕКИ ПЪТ. НЕ МОЖЕХ ДА ПОВЯРВАМ, ЧЕ МИ СЕ СЛУЧВА. СЛЕД ТОЛКОВА РАДОСТИ СИ МИСЛЕХ, ЧЕ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ИЗПИТАМ ТОВА. И ПАК СЕ ЧУДЕХ -"КАКВО МИ СТАВА СЕГА, УМИРАМ ЛИ?". МНОГО БЪРЗО СВИКНАХ НА ХУБАВОТО, БЯХ ЗАБРАВИЛА ЗА
ПАНИЧЕСКОТО РАЗСТРОЙСТВО.
П.Х.
