ПСИХОТЕРАПИЯ: "Отбиване" от биологичното семейство

ВЧЕРА БЯХ НА КОНСУЛТАЦИЯ С МОЯ ПСИХОТЕРАПЕВТ. ОТКРИХМЕ, КАКВО Е ПРЕДИЗВИКАЛО ОТНОВО МОИТЕ ПА. ТОВА Е ЛИПСАТА НА ОПОРА. КОГАТО Я НЯМА АЗ СТАВАМ ПРЕКАЛЕНО УЯЗВИМА. В СЛУЧАЯ ИМАМ НЕОСЪЗНАТИ СРАХОВЕ, ЧЕ ВЕЧЕ СЪМ ОТХВЪРЛЕНА ОТ МОЕТО БИОЛОГИЧНО СЕМЕЙСТВО, ЧЕ МОЖЕ БИ РОДИТЕЛИТЕ МИ ВЕЧЕ НЕ МЕ ОБИЧАТ ТОЛКОВА.

ТЕЗИ ЧУВСТВА СЕ ПОРОДИХА У МЕН, КОГАТО МАЙКА МИ ЖЕСТОКО МЕ ОБИДИ, А БАЩА МИ ОСТАНА БЕЗУЧАСТЕН, КОГАТО ПОЛУЧИХ БЪБРЕЧНА КРИЗА. КАЗА МИ:" АЗ КАКВО ДА НАПРАВЯ, ЧЕ ТЕ БОЛИ КРЪСТ?", СЛЕД ТОВА МЕ ВЗЕХА В ПИРОГОВ ПО СПЕШНОСТ. НЕ МУ СЕ СЪРДЯ ЗА ТОВА, НО МИ БЕШЕ МНОГО БОЛНО, ЧЕ ЧОВЕКА, КОЙТО НЯКОГА Е СТОЯЛ НАД ЛЕГЛОТО МИ, КОГАТО СЪМ БИЛА БОЛНА, СЕГА БЕШЕ СТУДЕН И НЕ МИ ПОМОГНА. ПЛАКАХ МНОГО.

НЕ МИНА МНОГО ВРЕМЕ И ПА ЗАПОЧНАХА ОТНОВО С ПЪЛНА СИЛА, НО НЕ ОСЪЗНАВАХ ЗАЩО МИ СЕ СЛУЧВА ПАК. СЛЕД КОНСУЛТАЦИЯТА ОБАЧЕ РАЗБРАХ ЕДНО - ЧЕ ЗА ДА СЕ ОПРАВЯ, ТРЯБВА ДА НАМЕРЯ ОПОРАТА В СЕБЕ СИ, А НЕ ДА Я ТЪРСЯ НА ДРУГО МЯСТО, ТА БИЛО ТО И ПРИ МОЕТО СЕМЕЙСТВО, ТЕ ВИНАГИ ЩЕ МЕ ОБИЧАТ И АЗ ТЯХ СЪЩО. А В СОЦИАЛНИЯ СИ ЖИВОТ СЪМ МНОГО УВЕРЕНА. ПЕТРОВ МЕ ПОПИТА, ЗАЩО НИКОГА НЕ СПОМЕНАВАМ СУПРУГА МИ, НЕ МОЖАХ ДА ОТГОВОРЯ.

ПОСЛЕ КАТО СЕ ЗАМИСЛИХ, КАЗАХ, ЧЕ МОЖЕ БИ НЯМАПРИЧИНА, ЗАЩОТО ТОЙ МИ НОСИ СПОКОЙСТВИЕ. И Е ТАКА.

ТОВА Е ПЕРИОД НА "ОТБИВАНЕ" ОТ СЕМЕЙСТВОТО, ЕДНАКВО ТЕЖЪК ЗА ВСИЧКИ ХОРА, НО НЕ ЕДНАКВО ПРЕЖИВЯН. ТРУДНО Е, НО ЩЕ СЕ СПРАВЯ.

***

P.S.

СЛЕД ТАЗИ КОНСУЛТАЦИЯ НЕ СЪМ ИМАЛА ПА И СЕ ЧУВСТВАМ ПРЕКРАСНО.

П.Х.