А СЕГА ДА ВИ РАЗКАЖА ЗА МОЯ ПСИХОЛОГ, КОЙТО АЗ ВСЪЩНОСТ СМЯТАМ ЗА ПРИЯТЕЛ.
ПЪРВАТА НИ СРЕЩА БЕШЕ ОКТОМВРИ МЕСЕЦ,МИНАЛАТА ГОДИНА. ДЕНЯТ НАБЛИЖАВАШЕ И БЯХ МНОГО ПРИТЕСНЕНА.
МИСЛЕХ СИ-"КАК ИЗГЛЕЖДА ТОЙ?; КАКВО ЩЕ
МУ КАЖА?; КАК ЛИ ЩЕ МЕ ГЛЕДА?;
КАКВО ЩЕ МЕ ПИТА?;
НЕ Е ЛИ СТРАННО,ЧЕ ХОДЯ НА ПСИХОЛОГ?; ЛУДА ЛИ СЪМ?"
ВЛЕЗНАХ В КАБИНЕТА, ПОСРЕЩНА МЕ ВЕЖЛИВО
ТИПИЧНИЯТ ЗА ПРЕДСТАВИТЕ МИ ПСИХОЛОГ-ТОПЛИ, ДЪЛБОКИ ОЧИ, ЛЕКО РАЗРОШЕНА КОСА, НЕБРЕЖНО ОБЛЕКЛО. СЕДНАХ НА ДИВАНЧЕТО ДО НЕГОВИЯ СТОЛ, ОБХОДИХ СТАЯТА С ОЧИ - ТАМ ИМАШЕ ДЕТСКИ ИГРАЧКИ,
СТЪКЛЕНА МАСА, А ПОД СТЪКЛОТО ПЯСЪК И МИДИ.....ИНТЕРЕСНО. ИЗСЛУША МОИТЕ ОПЛАКВАНИЯ И МЕ ПОПИТА, ЗА КАКВО СЪМ СИ
МИСЛИЛА ПРЕДИ ДА ДОЙДА. Е, ПРИЗНАХ СИ. ИСКАШЕ ДА МУ РАЗКАЖА ЗА ДЕТСВОТО МИ ИЛИ ИЗОБЩО, КАКВОТО АЗ ПОЖЕЛАЯ ДА РАЗКАЗВАМ.
МИСЛЕХ СИ " НЕ ТРЯБВА ЛИ ТОЙ ДА ГОВОРИ, ДА МЕ УСПОКОЯВА, ДА МЕ НАПЪТСТВА?"
И ЗАПОЧНАХ....
ВЪРНАХ СЕ НАЗАД В ГОДИНИТЕ, КОЛКО ХУБАВО БЕШЕ, КОГАТО МАМА И ТАТКО БЯХА ЩАСТЛИВИ. А СПОМЕНИТЕ ЗА ВСЯКО ЛЯТО ПРЕКАРАНО НА СЕЛО ОЩЕ МЕ РАЗПЛАКВАТ. АЗ БЯХ ЛЮБИМОТО ВНУЧЕ НА БАБА, ЕДИНСВЕНОТО МОМИЧЕНЦЕ ОТ ВСИЧКИ ВНУЦИ.
"ЩАСТЛИВО ДЕТСТВО, НАЙ-ПРЕКРАСНОТО ДЕТСТВО.
А СЕГА НЕ Е ХУБАВО, КАКВО ХУБАВО ИМА ДА СИ ГОЛЯМ?
САМО СЪС СПОМЕНИТЕ СИ ЖИВЕЯ. ВСЯКА ВЕЧЕР ЗАСПИВАМ С ТЯХ И ВСЯКА СУТРИН С ТЯХ СТАВАМ. ТЕ МИ ДАВАТ ПОКОЙ."- ТАКА ЗАВЪРШИ МОЯ МОНОЛОГ. ТОЙ МЕ ПОПИТА САМО,КАКВО ОТ ВСИЧКО ТОВА ЩЕ ПРЕНЕСА СЕГА В ЖИВОТА СИ. КАЗАХ -"НИЩО" И ОГРОМНИ СЪЛЗИ ЗАПОЧНАХА ДА ТЕКАТ, ТОЛКОВА МНОГО. НЕ МОЖЕХ ДА ГИ СПРА. ДОРИ СЕ ПОЧУСТВАХ МАЛКО НЕЛОВКО. НО В НИТО ЕДИН МОМЕНТ ТОЙ НЕ ПОКАЗА СЪСТРАДАНИЕ ИЛИ ЕМОЦИЯ. ДОРИ ГО ПОМИСЛИХ ЗА МАЛКО СТУДЕН. ЗНАЕТЕ ЛИ, ТОЛКОВА МНОГО
ПЛАКАХ, СЯКАШ МИ ОТНЕХА НЕЩО, НАЙ-СКЪПОТО.
ОТ ТОЗИ МОМЕНТ НАТАТЪК АЗ
НЕ ЗАСПИВАХ С МИНАЛОТО. ИМАХ СИ ПРЕКРАСНИТЕ СПОМЕНИ, НО
ИЗЧЕЗНА БОЛКАТА.
ЩЕ ПРОДЪЛЖА ДА ВИ РАЗКАЗВАМ ЗА СРЕЩИТЕ МИ С ПСИХОЛОГА ПЕТРОВ.
П.Х.
