ФОНДАЦИЯ ЕВРОПЕЯ

Всички права запазени.

2007-2009 All rights reserved

МИСЛЕХ СИ, ЧЕ ПСИХОЛОГЪТ ВЕЧЕ Е РАЗУЧИЛ ЖИВОТА МИ И НЯМА, КАКВО НОВО ДА МУ СПОДЕЛЯ.

ВЕДНЪЖ СМЕНИХМЕ КАБИНЕТА, БЯХМЕ В ДРУГ ПО-ТЪМЕН, А И СТОЛА МИ БЕШЕ НА ПО-ГОЛЯМО РАЗСТОЯНИЕ ОТ НЕГОВИЯ. СЯКАШ ИМАХ МАСКА, КОЯТО СКРИВАШЕ СРАМА ОТ ЛИЦЕТО МИ.

РАЗКАЗАХ НЕЩА, КОИТО ВИНАГИ СЪМ СЕ ОПИТВАЛА ДА ЗАЛИЧА ОТ ЖИВОТА МИ, СЯКАШ НИКОГА НЕ СА СЕ СЛУЧВАЛИ. НЕЩА,КОИТО НЕ ВЯРВАХ, ЧЕ ДОРИ НА НЕГО МОГА ДА СПОДЕЛЯ. СЕГА РАЗБИРАМ ПРИЧИНАТА ЗА МОЕТО ПР И ТЯ СЕ КРИЕ ОЩЕ В РАННАТА МИДЕТСКА ВЪЗРАСТ. ЗА ТОВА, КОЕТО СЪМ ПРЕЖИВЯЛА  НЯМА ДА РАЗКАЖА, ЗАЩОТО Е УЖАСНО, САМО ЩЕ СПОМЕНА

ДУМАТА - БЛУДСТВО, МИСЛЯ, ЧЕ ТЯ Е ДОСТАТЪЧНА.

НЕ КАЗАХ НИКОГА НА РОДИТЕЛИТЕ СИ ОТ СРАМ.

ИМА НЕЩО СЕГА В ЖИВОТА МИ, КОЕТО МИ НАПОМНЯ НА ПРЕЖИВЯНОТО И ТОВА МЕ КАРА ДА ИЗПИТВАМ ПАНИЧЕСКА АТАКА. НАДЯВАМ СЕ ДА ПРЕОДОЛЕЯ ВСИЧКО И ДА ЗАПОЧНА НОВ ЖИВОТ, БЕЗ ОНОВА СРАМНОТО ПЕТНО.  НЕ ЗМАМ ВЕЧЕ КАК ЩЕ ПРОТИЧАТ КОНСУЛТАЦИИТЕ МИ С ПСИХОЛОГА, НО ЩЕ ВИ ПИША. СПОРЕД МЕН ТОЙ Е ЗНАЕЛ, ЧЕ ИМА НЕДОИЗКАЗАНИ НЕЩА, ВАЖНОТО, Е ЧЕ НАМЕРИ НАЧИН ДА МЕ ПРЕДРАЗПОЛОЖИ ДА МУ ГИ СПОДЕЛЯ.