|
|
|
ПРАЗНИЦИ 2015
На 19 април 2015 се чества Томина неделя. През първата неделя след Великден честваме паметта на един от дванадесетте Христови ученици – св. апостол Тома.
След възкресението Си Спасителят се явил на учениците, но ап. Тома не бил сред тях (Лук. 24:36-49; Иоан 20:19-25, Марк 16:14-18)
Апостолите му казали: "Видяхме Господа", но той не искал да им повярва докато сам не Го види с очите си и докато не попипа Неговите рани ("Ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа ръка на ребрата Му, няма да повярвам").
Осем дни по-късно апостолите се били отново събрали, а заедно с тях бил и Тома (Иоан 20:26-31). Господ отново им се явил и казал на ап. Тома:
- "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които без да видят, са повярвали."
Със страх и трепет св. Тома видял раните на Спасителя и попипал Неговите животворни ребра, а след това рекъл:
- Господ мой и Бог мой! (Иоан. 20:24-29).
Така св. Тома със своето неверие още повече утвърди сред християните вярата в Него. Със своята постъпка той даде на всички да разберат и да се уверят, че Господ е възкръснал не привидно, нито пък с друго тяло, но със същото, с което пострада заради нашето спасение и с което впоследствие се яви на Своите ученици.
Публикувана в категорията
ПРАЗНИЦИ 2015
От край време боядисаните яйца са неразделна част от празнуването на Великден. За християните по света великденските яйца са символ на възкресението на Исус Христос. Не случайно традицията повелява първото винаги да се боядисва в червено - за да символизира кръвта пролята от него на кръста. Самото яйце символизира гроба на Исус, а счупването на черупката, излизането му от там и започването на нов живот, затворен вътре. Днес методите за украса на яйцата са главозамайващо разнообразни. През последните години много популярни за празника са също шоколадовите яйца, обвити в разноцветно фолио, както и пластмасовите, пълни с бонбонки и други лакомства. Как точно яйцата стават синоним на Великден? Съществуват различни теории. Според едни от най-широкоразпространените, въпреки че празникът е християнски, традициите да се боядисват яйца има езически корени. Древните персийци, например, са имали обичай да го правят по случай настъпването на пролетта. Яйцето като символ на новия живот и плодородието е било част от езическите ритуали, свързани с пролетното равноденствие и при други древни народи, сред които египтяните и римляните. Смята се , че традицията да се боядисват яйца като начин да се отбележи края на постите датира от 13 век. В Средновековна Европа те са били забранена храна в периода на въздържанието. Защото още тогава хората са започнали да ги боядисват и украсяват като начин да отпразнуват официално приключването на постите. Колкото до обичая да се подаряват червени яйца на близки и познати с пожелания за здраве и благополучие, вярва се, че той е повлиян от Мария Магдалена и ролята й в разпространението на християнската религия. Според легендата след Възнесението на Исус тя отишла при римския император и го поздравила с думите : "Христос се възнесе", а той посочил едно яйце върху масата си и отвърнал: "Христос се е възнесъл толкова, колкото това яйце е червено". Веднага след тези му думи въпросното яйце се обагрило в кървавочервено, Мария Магдалена започнала да проповядва християнството на императора.
Публикувана в категорията
ПРАЗНИЦИ 2015
През Великия пост християнинът застава на пост като воин на Христа. Започва на 13 март 2016. Думата “пост” в славянския език, а и в латинския има двоен смисъл - пост по време на въздържание и пост като място, което караулът или дежурният войник пази. Но всъщност значението е едно и също - пост, това е времето, когато душата е длъжна да застане на стража, когато християнинът си спомня, че е войник. Всеки от нас, независимо от възраст и пол, е воин на Христа. И на всеки християнин е възложено да защитава святите ценности, защото сам Творецът на света се принизи, стана човек като нас и бе разпънат заради човеците и заради тяхното спасение. Постът е особен период, през който човек се изправя като пазител на духовната си честота, като страж на духа, който не допуска влизането на злото. Затова Великият пост е пост с главни букви, пише протодякон Андрей Кураев. Църквата ни напомня по време на Великия пост, че човекът е пленник - на материалното, на вещите, бизнеса, на пищната храна, на плътското. Е, време е през тези 40 дни до Великден да се преборим с нашите страсти и нашите грехове. Да се запитаме кой съм аз, къде съм, как живея и в името на какво? В такива случаи преподобният Серафим Саровски дава такъв съвет: “Трябва всеки час да се питаш: Господи, ако аз съм в това състояние, както сега, и моят живот свърши, как аз ще се представя пред Теб? И разбираш, че когато човек е грешен, е пленник И че трябва да се бори за изгубената свобода. За свободата да бъдеш християнин, за свободата да живееш по съвест.” Постът черно на бяло е вписан първо в Типикон - книгата с богослужебния устав на православната църква. А в православието всеки ден е някакъв празник. Освен това всяка неделя има своя символика - всяка една ни приближава или отдалечава от Пасхата, от Възкресението, което е в центъра на православния живот. В православието постите се делят на седмични и многодневни. Седмичните са всяка сряда - за спомняне предаването на Иисуса Христа на страдания, и всеки петък - за спомен на самите Му страдания и смърт. Многодневните пости са четири - най-строг и дълъг е Великият пост, или света Четиридесетница, най-леки са Петровият пост - от първата неделя след Петдесетница до Петровден, 29 юни, и Богородичен - от 1 август до 14 август. Последният, също 40-дневен, е Рождественският или Филипов пост, който започва на 15 ноември и свършва на Рождество Христово. Еднодневни пости са също срещу Богоявление на 5 януари (за достойно приготвяне за празника), на 14 септември - Кръстовден, за спомен на кръстните страдания на Иисуса Христа, на 29 август - деня на Отсичане главата на св. Иоан. Пости се до края на литургията и във всеки неделен и празничен ден. Великият пост е най-строгият от всички. Нарича се още Четиридесетница и е посветен на последните дни от земния живот на Господа, на неговите страдания, смърт и погребение. Идеята е чрез него християните да пречистят душите и телата си за достойно посрещане на Възкресение Христово. В Църквата няма нищо случайно, а всичко е подредено и свързано с живота на Небесния Владика Христос. На земята той също е постил 40 дни в пустинята, за да устои на изкушенията на дявола и да се подготви за среща със своя народ, пред който ще се открие като негов Бог. И Моисей преди него е постил 40 дни, за да получи пречистен скрижала с десетте Божи заповеди. Като най-строг постник е известен свети и Иоан Кръстител. Великият пост има мисионерска задача. В първите векове на християнството нямало строги дати и всеки постел посвоему, когато и колкото искал. Протодякон Кураев пише, че християните са постили само през Страстната седмица. А тези 40 дни в началото са постили не християните, а езичниците, които искали да приемат кръщение. Това е подготовката, през която човек се обръща към своята душа, за да я пречисти с пост и молитви. Едва след XII в. се утвърждават четирите поста - Великденският, Петровият, Богородичният и Рождественският обхващат четирите годишни времена. Ако към тях се прибавят и еднодневните, то постните дни стигат до 200 в православния годишен календар. В 40-дневния пост е закодиран и друг смисъл - да дариш една десета част от дните си в годината на Господ. Още в Стария завет Господ заповядал на синовете Израилеви всяка година да дават десятък от всичко, което придобивали, за да получат Неговото благословение. По този пример светите апостоли определят времетраенето на Великия и на Рождественския пост да бъде т.нар. св. Четиридесетница. Като се изключат от нея неделите, остават 36 дни, т.е. една десета от годината хората посвещават на Бог И на себе си, защото очистват натрупаните през годината грехове и получават благословение на делата си. Великият пост е време за усърдна молитва и покаяние на всеки християнин, за да измоли прошка за греховете си от Бога. Той напомня за 40-дневното гладуване на Христос в пустинята. През това време Иисус успява да се пребори с изкушенията на лукавия, да подготви поучителните си слова, да се подготви и за срещата си със своя народ и да се открие пред хората като техен Бог. Затова в светата Четиридесетница е синтезиран животът му след кръщаването в Йордан - пътят от пустинята към Голгота през Страстната седмица и от Кръста до Възкресението. Най-строга е първата седмица от Великия пост, тя започва от днес Толкова строга, че монасите и по-ревностните християни прекарват първите три дни без храна и с оскъдни глътки вода, или т.нар. тримирене. В петъчната литургия се освещава коливо - варена пшеница с мед в памет на св. Теодор Тирон, който опазил християните от гаврата на император Юлиан Отстъпник. През 362 г. той наредил по време на християнския пост в гр. Антиохия тайно да поръсят с кръв от животни всички храни. Но св. Тирон се явил в съня на епископ Евдокий и му разкрил плана на Юлиан. Християните цяла седмица се хранили с коливо, без да купят нищо от пазара. Важно е да се уточни, че Великият пост не символизира само пътя на Господ към Пасхата, но и на нас, вярващите. Затова дните на светата Четиридесетница са време, когато човек е на път към своето спасение, пътят, когато максимално ще се уподоби на Бога. Лимасолският митрополит Атанасий дори отива по-далеч, като казва: “Поста, както и всеки подвиг вършим заради себе си, а не заради Бога, т.е. не Бог се ползва по някакъв начин от нашето очистение, а човекът е този, който се изцелява, защото болен е не Бог, а немощният човек. Немощният човек е този, който се нуждае от изцеление, понеже е ранен от своите страсти и грехове.” Укротете сетивата си. “Не допускай злите и бързи крадци - очите, да гледат любопитно и лакомо навсякъде и всичко. Защото от това може да се облее в лакомия и страст и сърцето ти. Пази и ушите си от срамни и сладострастни приказки, от измислици, клевети и суетни разговори. Пази също обонянието, вкуса и стомаха си от зловонни миризми и от богати ястия и спиртни питиета. И накрая управлявай езика си, защото той е двигател на сърцето - с каквото е пълно сърцето, то се излива чрез езика”, съветва св. Никодим Светогорец. Нека и да припомним - ако постите само телесно, а душата ви се опива от злоба, завист, горделивост, суета, надменност или други лоши помисли, то нищо няма да постигнете и ще превърнете Великия пост в обикновена пролетна диета. Защото постът е духовен подвиг, а не време за отслабване. Обратното - през светата Четиридесетница може да събудите неподозирани у вас духовни сили и да победите лошото у себе си. Стига да следвате завета на светите отци: Видиш ли беден, не се отвръщай, а му помогни с каквото можеш Не завиждай никому, не осъждай никого, не поглеждай с пожелание. Пости с очи и уши, с ръце и нозе, с ум и сърце! Отците също съветват да се храним до Пасха като просяци, но и предупреждават, че постът не трябва да убие тялото, а страстите в него. Истината е, че Православието не е крайно в строгостта на поста и освобождава децата, болните, възрастните, бременните. Два пъти през дългия период на поста се разрешава тялото да се подкрепи с ядене на риба - на Благовещение, и на Цветница . В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино. Църквата отказва венчавки през целия Велик пост до Велики вторник. Не се прави и помен за починали през първата седмица на Великия пост, както и от Лазаровден, до Томина неделя.
Публикувана в категорията
ПРАЗНИЦИ 2015
Мартенички червени и бели навред са засияли,протегни ръка, мартеница на приятеля вържи,
|
РекламниНАЙ-ПОПУЛЯРНИ ДИЕТИ
ИЗБЕРЕТЕ вашата диета измежду 700 от най-популярните в света |
