Името Георги е с древногръцки произход и означава "земеделец".

Малкият Георги запазва едва доловима дистанция от своите съученици - някои мислят, че го прави от високомерие. Не е така, обаче - той проявява топлота и другарско чувство. Може да пази чужди тайни и това привлича другите  към него. От малък умее да излага мислите си на хартия.

Когато Георги порасне, най-силната черта от характера му става отговорността. Към хората е открит, дори и към непознатите. С жените е нерешителен. Обикновено семейният живот му се развива сполучливо.

Най-положителното му качество е неговата доброта. Понякога може да сподели клюка за този, когото не обича - това показва само, че е силен в иронията  си.

Георги е амбициозен и стремително върви напред по пътя, който си е избрал. Притежава качества на победител  и дори, когато среща  трудности, не трябва да се обезверява. На мъжа с това  име сякаш са му отредени  много спечелени битки - както в професионален, така и в личен план. В любовта е склонен бързо да прощава и непростими грешки. Съобразителен и грижовен е. В емоциите се стреми  да дава повече, отколкото да получава. Това е един силен мъж, до който трябва да застават само силни и достойни за любовта  му жени.

Препоръчва се връзките на Георги да бъдат с жени, носещи името Вера, Галина, Валентина, Наталия, Нина, Светлана. Проблематични  ще са  контактите му  с Анна, Екатерина, Мая, Марина.

На 6 май се чества свети великомъченик ГЕОРГИ Победоносец и Чудотворец.

Празнуват Георги, Георг, Гео, Герган, Герго, Геро, Гинчо, Гиньо, Гого, Гоце,Гочо, Гошо, Генко, Генчо, Джоро, Джордж, Жоро, Юри, Юрко, Гергана, Гера, Герга, Гана, Гина, Гинка, Гица, Гюра, Гюрга, Джорджия, Джорджета, Джуна, Жорж, Жоржета, Жоро, Ганчо, Ганка.

Георги се чества още и на 8 януари, 11 февруари, 26 март, 7 април, 26 май.

Традиции за Гергьовден

На Гергьовден се коли агне.

По сърцето на агнето се гадае за богатство и успех. Сърцето се разрязва. Ако е пълно с кръв - къщата ще бъде богата.

Които младежи на Гергьовден не се люлеят, ще имат несполуки.

Вечерта преди Герговден момите натопяват китките си в котле с вода. На другия ден, момиче с живи родители, вади китките, а другите напяват и се гадае за женитба.С водата от това котле, "цветната вода" се замесва хляб. Китките се правят от добри и лековити билки.

Вечерта срещу Гергьовден всеки от къщата завързва коприва с червен конец и се поставят на покрива. На сутринта се гледа коя китка е ос­танала свежа, този ще е здрав. Ако китката е повяхнала, човекът ще боледува.

На Гергьовден всеки трябва да се претегли на кантар.

Хубаво е на Гергьовден сутринта, веднага щом станете, да пиете прясна вода от нова чаша.

На Гергьовден не давайте нищо назаем.

ПОЗДРАВЕТЕ ИМЕНИЦИТЕ, ИЗПРАТЕТЕ КАРТИЧКИ ОТ  ТУК

Разпети петък през 2015 е на 10 април.

Велики петък (Разпети петък) е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг - тогава нито се яде, нито се пие (дори вода). В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

Богослужение

На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата - платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста. Плащеницата представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Плащеницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда от древа..., а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащеница, обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса (кувуклия) и слагат плащаницата на масата. Свещеникът, а след него и богомолците, целуват св. кръст, св. евангелие и самата плащаница.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащеницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.

След като се изнесе Плащеницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на вечернята свещеникът взима Плащеницата от центъра на храма и я слага на светия престол в олтара.

Велики четвъртък през 2015 е на 9 април.

За традиционното боядисване на яйца в Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” на Велики четвъртък и за използваните техники разказва Петя Бонева от отдел „Връзки с обществеността” в комплекса в интервю за Агенция „Фокус”.


Въпрос: Госпожо Бонева, каква е символиката на боядисването на яйца с растителни багрила, което традиционно се прави в Архитектурно-етнографския комплекс „Етър” на Велики четвъртък.?
Петя Бонева: В Архитектурно-етнографския комплекс „Етър” в четвъртък, 2 май, от 11.00 часа ще се извърши боядисване на яйца с растителни багрила. Поканили сме деца от едно училище в Габрово, които ще могат да се запознаят с тази традиционна техника за боядисване на великденските яйца. Седмицата преди Великден е известна като страстна седмица. Тя е изпълнена с различни обичаи и обреди. В началото на седмицата къщите и дворовете се почистват основно, за да се посрещне празникът на чисто. Най-характерният обичай за Великден е боядисването на яйца и приготвянето на кравай. В Етъра ще боядисваме яйца с растителни багрила, като това е символ за здраве, пожелаваме на хората да са здрави през цялата година и да бъде плодородна годината. Използваме растителни багрила, тъй като по този начин се е осъществявало боядисването на яйца в миналото. Тогава хората не се познавали бои и оцветители, както е в днешни дни.

Въпрос: От какви материали се съставят растителните багрила?
Петя Бонева: Първото яйце, по традиция се боядисва червено. В миналото червената боя се е получавала по естествен начин от корените на растението брош. Жълтият цвят се получава от глухарче, от люспите на лук се добива тъмночервено, като концентрацията трябва да е доста гъста, а ако концентрацията на люспи от лук е по-слаба, се получава бежов цвят. От копривата се получава зелено, в нюанса на резедата. Този метод за боядисване на яйцата датира от дълбока древност. Обредният характер на обичая е във връзка с народната представа за яйцето като оплодителен символ, свързан с цикличността в природата, с възраждането и обновяването й. Боядисването на яйцата се прави сутринта на Велики четвъртък и е задължение на жената. В традиционната Великденска обредност червените яйца имат две основни функции – предпазна и стимулираща. Представата за червения цвят като защита от всякакви лошотии, се пренася и върху яйцето. То се използва и като предпазно средство против градушка, злини и болести. Повсеместно позната е практиката да се натриват бузите на децата с първото червено яйце за здраве. Понякога се прави и кръстче на челото на детето, като след това яйцата се слагат пред домашната икона. На Великден децата се борят с яйца и чието яйце излезе борец, това дете ще бъде най-здраво и жизнено през годината. Червените яйца се слагат и върху обредните хлябове. Типично Великденски практики са захранването на животните с черупките от великденските яйца, заравянето на червено яйце в нивите или на прага на къщата, което се прави за плодородие. С този обичай се цели и предпазването на нивите и домашните от злини и болести. Тази обредност представлява пренасяне по магически път на оплодителната сила на яйцето върху земята като начин за обезпечаване на плодородие.
Въпрос: Какви са най-интересните техники за боядисване на яйца, които ще бъдат демонстрирани на 2 май в Етъра? С какво се отличават те от останалите техники за боядисване на яйца?
Петя Бонева: В Етъра посетителите ще могат да видят техниката за боядисване с растителни багрила, но съответно има и много други техники. Има техника за боядисване на яйца с восък, с кристали. Нещо, което ще представим на 2 май, е техника с листенца и с цветчета. Демонстраторът прикрепя листенцето към яйцето с парче плат или нещо друго, след това го потапя в отварата, която е направила. Друго интересно нещо е, че преди яйцето да е боядисано, се измива с коприва и с гореща вода. Това се прави, за да хване яйцето по-добре боята и, за да бъде борец.
Въпрос: В какви цветове най-често се оцветяват яйцата?
Петя Бонева: Най-често яйцата се оцветяват в червено. В червен цвят трябва да бъде и първото яйце. Съответно яйцата се оцветяват в жълто, в зелено, в оранжево. В миналото хората не са имали толкова голям избор от цветове. В днешно време можем да видим – лилави и други най-различни яйца.

Въпрос: Какъв е символът на всеки цвят, с който се боядисват великденските яйца?
Петя Бонева: Червеният цвят е символ на здраве, на живот, зеленото пък е символ на растежа, оранжевото - на слънцето. Общо взето, това са били основните цветове, с които са боравили хората в миналото.
Въпрос: Какви са традициите около Великден, които хората, живеещи в Габрово, спазват и отличават ли се те по нещо от Великденските обичаи в страната?
Петя Бонева: Традициите, които се извършват в Габровска област не се различават толкова много спрямо това, което се прави в цялата страна. Боядисват се яйца, правят се козунаци, краваи. Във Велико Търново, който се намира близо до Габрово, яйцата се сваряват в зелева чорба. Това, което правим тук, е яйцето да се измива в коприва и в гореща вода, но това не е нещо конкретно и характерно за Габровския край. По-скоро празнуваме Великден, както се празнува в цялата страна.
Въпрос: От колко години се провежда традиционното боядисване на великденски яйца в комплекс „Етър”?
Петя Бонева: Традиционното боядисване на великденски яйца се провежда от много дълги години, дори от десетилетия. Това се е превърнало в една много добра традиция. По този начин можем да покажем на младото поколение, на децата, какво са правили техните прадеди в миналото.
Фокус: Тази година предвидили ли сте нещо ново за посетителите по време на боядисването на яйца на 2 май?
Петя Бонева: Не, традиционно ще се боядисват яйца. Съответно посетителите на комплекса ще могат да получат сварено яйце при влизането си в „Етър”-а, но ние правим тези неща всяка година.
Въпрос: Колко души очаквате да се включат в събитието?
Петя Бонева: В събитието ще се включат деца от един клас, който е от габровско училище.
Въпрос: Как са протичали тези събития през изминалите години? Радвали ли са се на голяма посещаемост?
Петя Бонева: Като цяло, е имало голяма посещаемост, защото хората почиват тогава и се присъединяват към празника с нас.

Велики вторник 2015 е на 7 април.

Страстната седмица – това е особен период в живота на християните. Всеки неин ден е посветен на особени възпоменания. Господ, тържествено влизайки в Йерусалим, предшестван от народа, който радостно Го приветствал, лице в лице се сблъскал в иудейската столица с ненавистта и злобата, с лицемерието и подозрителността, с желанието да изкуси и накаже. Господ знаел, че само дни Го отделят от страшната Кръстна смърт, но, въпреки това, Той всеки ден проповядва в храма, проповядва на жителите на Йерусалим, обръщайки се към тях с особено силни думи. И през Страстната седмица - в неделя вечерта, в понеделник, във вторник, в сряда - ние слушаме тези думи на Спасителя.

Днешният ден е посветен на темата за съда, защото Господ говори за Страшния съд – това, което ще бъде в края на историята. За да разберем какво означава този съд за всеки от нас, трябва да узнаем какво въобще е съдът.

Съдът – това е най-древното установление в човешкото общество. Съдът е проявление на нравствената природа на човека, която не се съгласува с несправедливостта. Понятието за справедливостта е невъзможно да се обясни материалистически – ето защо нашият лукав век подлага на съмнение абсолютното значение на нравствената природа на човека, говорейки, че първична е свободата, а не нравствеността, че всеки може да се държи така, както той желае, че понятието обективна нравствена истина не съществува. На това страшно заблуждение на XX и XXI в. може да се противопостави това, за което говорихме днес: на човек е присъщо чувство на справедливост. Това не е придобито, не е възпитано чувство - то произлиза от самата, дадена от Бога, човешка природа. И в съответствие с това чувство хората се съпротивляват на всяка несправедливост.

Ето и съдът, възникнал в най-дълбоката древност, е средство за преодоляване на несправедливостта по мирен път. Разбира се, този съд, който днес съществува, не прилича на този, който е бил в древността, когато съдът бил просто обръщане към трето лице за разрешаване на спора. Това лице обикновено били хора, имащи особен авторитет в обществото - или предводители на племена, царе, или духовни авторитети. Сменя се формата на съда, а същността остава същата - обръщане на хората към авторитета с надежда, че ще бъде намерена и утвърдена правдата.

Съдът не прави човека престъпник, ако той не е прав. Човек сам прави себе си престъпник. И независимо от това, имало ли е или не съд, човек, който е нарушил закона е престъпник. Съдът само констатира престъплението и налага наказание, пресичайки, по такъв начин, злото и поощрявайки доброто. Тези понятия „добро” и „зло” са формулирани на езика на законите и за съвремения съд са юридически понятия, но произтичат от нравствената природа на човека, която е една и съща и, преди хиляда години, и днес; която не зависи от мястото на пребиваване на човека, от неговата националност, език и култура, защото Бог е пожелал да създаде човека по Свой образ и да вложи в него нравствено чувство.

Освен човешкият съд, съществува и Божи съд, защото нито един човешки съд не е способен да проникне в самата дълбочина на вътрешния живот на хората и да разкрие във всички случаи правдата. Ненапразно съществува такова понятие като съдебна грешка и ние знаем какво страдание причинява на хората такава грешка. Но още по-голямо страдание причинява на хората несправедливият съд - съдът, който вместо утвърждаване на доброто и наказание за злото, прави виновен невиновния човек, а оправдава злодея. Навярно, никога не ще може да бъде изкоренен несправедливият съд от човешкото общежитие. Но това не значи, че не съществува абсолютно честен съд. Той съществува – това е Божият съд. И Божият съд се извършва не само над тези хора, които са престъпили закона, Божият съд се извършва над всеки от нас, когато престъпваме Божествения закон. Нещо повече, този съд се извършва постоянно: всеки път, когато Господ ни наказва за нашите грехове, Той извършва над нас Своя съд. И ако този съд се прекрати, и Господ престане да ни наказва за нашите грехове и да поддържа в нас добродетелта, това ще има най-тежки последствия за нашия духовен живот. Божият съд постоянно присъства в нашия живот. И нали, навярно, всеки от тук стоящите е изпитвал върху себе си този Божи съд, когато, получавайки Божие наказание във вид на скърби, болести, неуспехи, ние ясно разбираме – защо е станало с нас всичко това, каква е причината, за какъв грях ние получаваме разплата.

Съдът пък, за който ни разказва днес Евангелието, това е последният Божи съд, когато в мащабите на цялото човешко битие, на цялата човешка история, в мащабите на целия космос ще бъде явена абсолютната правда и тя ще бъде отделена от лъжата. И ще получат въздаяние всички тези, които са престъпвали Божия закон и не са се разкаяли, вкоренили са се в греха, и ще бъде поддържано доброто. Ето тогава и ще бъде явена крайната Божествена справедливост и у никой няма да остане съмнение, че Бог е справедлив и че всяко зло и неправда ще бъдат осъдени и наказани от Него.

Съдът не прави човека престъпник. Така и Страшният съд: не той ни прави грешници, ако бъдем осъдени, но само ще ни провъзгласи за такива, каквито сме. Ние сами, в течение на живота, правим всичко това, за да бъдем оправдани или осъдени на Страшния Божи съд. И за никого решението на този съд няма да бъде сюрприз, неочаквано, защото всеки от нас още сега, по своето налично състояние знае дали ще бъде осъден или оправдан. Ако над нас тегне грехът, ако той е неразкаян, ако той буди нашата съвест, това означава, че ние ще бъдем непременно осъдени. А когато принасяме покаяние искрено и сърдечно, когато облекчаваме душата си, когато с радост се причастяваме със Светите Христови Тайни и с мир излизаме от Божия храм или от светата обител, знаем или чувствуваме, че Господ ни е простил и в този момент пред нас няма опасност за вечно осъждение.

Ето защо в течение на живота, преминавайки през Божия съд, преминавайки през съда на своята съвест, ние никога не трябва да отпращаме в глуха линия най-искреното разкаяние и покаяние, но, прибягвайки към Божествената милост и любов, да изпросваме от Господа опрощение на своите грехове. Ако чувстваме, че това е недостатъчно, на самите себе си да възлагаме епитимия. Съвсем не трябва всеки път да се пита свещеника: какво трябва аз да правя? Всеки сам може да приеме за себе си епитимия - или молитвена, или с труд, или с материална жертва.

Когато съдът осъжда престъпника, той понася наказание. Когато ние се осъждаме с гласа на своята съвест, т. е. с Божия съд, ние също трябва да понесем наказание. Но нали за тези наши грехове никой, освен нас, не знае. Така ние сами трябва да се научим да наказваме себе си за изправление на своя живот. Ето, тогава наwwwшите мисли и дела ще бъдат под контрол. Ето, тогава ние много пъти ще премислим нужно ли е да продължаваме да грешим и още повече да извършваме един и същи грях - защото, ако строго съдим самите себе си, тогава Божия съд ще бъде милостив над нас.

Страстната седмица ни потапя в дълбината на Божествената мъдрост. Хранейки се с тази мъдрост, ние можем да преобразим своя живот според Божия закон, за да чуем тези думи, които днес чухме от Евангелието, да ги чуем в най-отговорния момент от своя живот - на Страшния съд Божи: „Дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира” (Мат. 25:34). Амин.

http://www.pravmladeji.org/node/1518