Сключването на брака по нашето законодателство е формален акт, за валидността на който новият Семеен кодекс (СК) е въвел някои новости. Очевидно е, че за сключването на брака е нужно съгласието на двамата съпрузи. Новото в това съгласие е прогласено в чл. 5 - бракът се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие на мъж и жена. Разбира се, то трябва да е дадено лично и едновременно пред длъжностното лице по гражданското състояние.

Новост има и при уредбата на религиозния обред. Досега законът предвиждаше, че той може да бъде извършен само след гражданския брак. Сега вече няма такова ограничение. Законодателят посочва само, че този обред няма правно действие.

Брак може да сключи лице, навършило 18 години, по изключение, ако важни причини налагат това, може и лице, навършило 16 години, с разрешение на районния съдия по постоянния адрес на лицето. Новото тук е, че разрешението вече се дава не от председателя на районния съд, както беше досега, а от районния съдия. С встъпването в брак непълнолетният става дееспособен, но това е един вид ограничена дееспособност - той може да се разпорежда с недвижим имот само с разрешение на районния съдия. В рамките на тази негова брачна дееспособност обаче се включва и възможността на непълнолетния да подава лично искове за развод и да отговаря лично по такива искове съгласно изрична разпоредба в ГПК.

Има промяна и в необходимите документи за сключване на брак, предвидени в чл. 9, т. 3 - това е декларацията за осведоменост за заболяванията. Тя представлява едно смекчаване на съществуващата досега пречка за сключване на брак при наличие на болест, представляваща опасност за другия или за поколението. Тази пречка отпада, ако е налице декларация за осведоменост за заболяването.

Съвсем нов е и текстът на чл. 9, ал. 2, който задължава встъпващите в брак, в случай че са избрали режим на имуществените си отношения, да представят пред длъжностното лице по гражданското състояние обща декларация с нотариална заверка на подписите за избрания режим. Ако е сключен брачен договор, те трябва да представят удостоверение от нотариуса за датата на договора и регистрационния му номер, както и номера, под който нотариусът е вписан в регистъра на Нотариалната камара и района му на действие. Ако такава декларация или удостоверение не е представено, прилага се режимът на общност.В такъв случай е редно длъжностното лице да пита сключващите брак какъв режим са избрали и да го запише.

Има и друго облекчение за встъпващите в брак. Вече липсва предварителното заявяване на брака в 30-дневен срок. Липсва и обвързаността с общината по местоживеене. Младоженците могат да избират свободно общината или друго място, където да сключат брака си.

Друга новост е записана в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от СК, която казва, че бракът е действителен, дори да е сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, ако встъпващите в брак не са знаели това. Практическото значение на тази разпоредба е, че при добросъвестност на встъпващите в брак по силата на закона той ще е действителен, макар и сключен от формално неоправомощено лице. Важно е да се знае, че не всички кметове имат функциите на длъжностно лице, а само тези, които водят регистри по гражданското състояние.

trud.bg