През следващите няколко десетилетия слънчевите бури вероятно ще станат по-опасни за планетите и космическите апарати, прогнозират британски учени от университета в Рединг, цитирани от 24chasa.bg.

Изследването им, публикувано в "Джиофизикъл рисърч летърс", установява, че Слънцето е в преход към период на понижена слънчева активност, а това означава, че по-опасна радиация ще достига до Земята.

Според екипа от учени в момента нашето светило е в цикъл на т.нар. голям соларен максимум. Тази фаза е започнала през 20-те години на миналия век, т.е. преди около 90 г. Именно в този период човечеството навлезе в космическата ера, характеризираща се и с невиждан досега в историята технологичен скок.

"Всички данни сочат, че Слънцето много скоро ще излезе от големия максимум, по време на който пиковете на 11-годишните цикли на неговата активност са по-мощни. Средният брой на слънчевите протуберанси и на масивните коронарни изхвърляния е по-голям. От друга страна, при голям соларен минимум слънчевите петна почти изчезват за няколко десетилетия. За последен път това се е случило по време на т.нар. Маундерски минимум, между 1650 и 1700 г.", обяснява професорът по геофизика Майк Локууд.

Изследванията сочат, че най-много радиация достига Земята в периоди на затихваща слънчева активност. Повишеното излъчване е особен проблем за авиацията и комуникациите - технологии, които не са съществували, когато Слънцето за последен път е излизало от периода на голям максимум.

Тезите на учените от Рединг се базират на проучвания на ледените "шапки" и на стволове на дървета, обхващащи период от 10 000 г. насам. Екипът е мерил нивото на нитратите и космическите изотопи, които навлизат в нашата атмосфера и се отлагат в леда и в органични материали.

"По концентрацията на нитратите в ледените пластове може да се проследяват минали слънчеви събития. Констатирахме, че всички натрупвания са от периоди на по-занижена активност, отколкото тази, в която живеем сега. На основата на тези данни стигаме до извода, че през идните десетилетия предстои неблагоприятна комбинация от соларни условия. Въпросът е колко по-силна ще стане слънчевата радиация и колко дълго ще трае", казва Локууд.

Най-зле въздействаща е радиацията от соларните енергийни частици, изхвърляни в Космоса при мощните слънчеви изригвания - т.нар. слънчеви бури, причинени от експлозии на повърхността на светилото. Данните сочат, че когато Слънцето излиза от големия си максимум, броят на тези бури намалява, но те стават по-мощни, по-бързи и следователно изхвърлят повече частици.

Отслабването на неговата активност позволява също така на галактически частици да навлизат в Слънчевата система.