Липса на апетит у детето. Нервно безапетитие

Описание на нервно безапетитие

Това е едно от най-честите оплаквания, които родителите поставят пред лекаря. "Моето дете - често казват майките - никога само не поисква храна и ако не го храня насила, то ще умре от глад." В много от тези случаи се касае за най-често срещаното нервно безапетитие, което е свързано с редица неблагополучия в храненето и възпитанието на детето още от най-ранната му възраст. Нерядко това безапетитие е нервна реакция, своеобразен протест срещу грешките на родителите при възпитанието на детския апетит (насилствена хранене, еднообразна храна, прехранване, несъобразяване с физиологичния ритъм на огладняване у детето, който е индивидуално различен). Хранителният инстинкт е вроден. Огладняването е най-добрият стимулатор на апетита. Още в първите часове от живота на новороденото през интервали от 21/2-4 часа настъпва огладняване. Което кара детето да търси естествения източник на незаменима храна - зърната на майчината гърда.

Причини за нервно безапетитие

Първата и най-честа грешка, която майките сега все па-често допускат, е ранната прибягване да изкуствено хранене. Вместо инстинктивна желаната майчина гърда в устата на детето се поставя биберон или лъжичка. Започва се изкуствено хранене, което нанася тежка вреда както на физическата, така и на умствената развитие на детето.
Втората честа грешка е педантичното принудително хранене, което точно на минутата налага на детето да изпие определено количество мляко (както е дадено в някои книги), независима дали детето е огладняло.
Захранването, т. е. даването на добавъчни към кърмата храни, е съща критичен момент, който може да доведе до конфликт с вкусовите навици на кърмачета и да наруши нормалното възпитание на неговия апетит. Поникването на зъбите у чувствителните деца маже временно да се съпровожда с нарушение на апетита. С поникване на зъбите постепенно детето се приучва да дъвче и да поема по-гъста и твърда храна. През втората година от живота, децата проявяват голямо желание да се хранят самостоятелно и изпитват удоволствие при овладяване на това умение. Тук родителите допускат грешка, като подтискат този нормален стремеж на децата и предпочитат да ги хранят, за да не се изцапат.
Системното насилствено хранене довежда до упорита безапетитие. Много пъти детето е единствено в семействата и рода. То е обект на прекалени грижи от страна на всички. В паузите между отделните хранения на детето се дават добавки от сладкиши, банани, шоколад, мляко, бисквити, вафли, и др. Такива деца често затлъстяват и не знаят кога са гладни и кога - сити. Често питат майка си: "Мамо, нахраних ли се?", "Мама, да ям ли още?". В предучилищната възраст децата наддават по-малко на тегло. Страхливите майки се плашат и започват принудително да хранят децата, а това още повече влошава техния капризен апетит. За появата на нервно безапетитие особено значение имат характерът и поведението на майката. Страхливите, педантични, хипохондрични и с недоразвит майчински инстинкт майки, без да искат допринасят със своето поведение за засилване на нервната безапетитие.
Нездравият емоционално-психологичен климат в семейство също може да доведе до нарушение на апетита. При лекарския преглед не се открива никакво забележимо нарушение във физическото и психическото здраве на детето. Най-често децата са подвижни, игриви и умствено добре развити. Единственото "болестно" оплакване, с което родителите идват при лекаря, е нарушеното отношение на детето към храненето (отказва да се храни само, не приема определеното от родителите количество храна). През училищната и пубертетно-юношеската възраст могат да се появят нови причини за нарушение на апетита бързо хранене с недостатъчно сдъвкване на храната, училищна претовареност и преумора, намалена двигателна активност, нездрав страх от напълняване, пушене и др.
Макар и рядко, в пубертета възраст се развива най-тежката форма на нервно безапетитие - нервна анорексия, която се изявява с пълен отказ от xpaнa, силно измършавяване, запек, временно спиране на менструацията особени промени в психиката и поведението. Това заболяване засяга обикновено момичета в пубертетната възраст и се нуждае от продължително лечение от психиатър. Основните средства за предотвратяване и лечение на нервното безапетите у децата са в ръцете на майките.

Как да се справим с нервното безапетитие при децата

У много майки съществува погрешното убеждение, че главните средства са лекарствата за възбуждане на апетита. Ползата от тези лекарства не е голяма. Възпитанието на апетита е трудна и отговорна задача, която в повечето случаи родителите могат сами да разрешат. Важно условие е родителите да се освободят от неоснователния страх, че детето им е болно и че ще загине, ако не бъде принудително хранено. За предотвратяване на детското безапетитие е необходимо да се избягват посочените по-горе грешки в хранителния режим на детето. За правилното възпитание на апетита още през първите седмици от живота на детето трябва да се полагат упорити усилия за естествено хранене без каквито и да е добавки. Необходимо е да се премахнат всички неприятни за детето въздействия, свързани с акта на храненето. Налаганият часов график за храненето на кърмачето трябва да бъде максимално пригоден към физиологичните, възрастовите и индивидуалните изисквания. Този график не трябва да влиза в конфликт с естествените нужди на детето. Насилственото хранене трябва да се изключи от хранителния режим. С израстването на детето трябва да се полагат непрекъснати грижи за вкусовото разнообразяване на храната и създаването на подходяща обстановка при храненето. Българската народна кухня е много богата на вкусни възбуждащи апетита ястия, които са многократно по-ценни от лекарствата за подобряване на апетита.

проф.Бр.Братанов